Дани Цанков: Искам да стана най-добрият моторист!
Българската федерация по мотоциклетизъм започва представянето на своите състезатели от четирите дисциплини в рубриката си “Шампиони на две гуми”. Инициативата е част от предстоящата 100-годишнина на федерацията, която ще се чества през 2024 г.
Моля за вниманието ви, това е 13-годишният Дани Цанков – шампион на България в дисциплината “Мотокрос”, клас 65 сс за 2021 г. Дани е роден на 20.02.2009 г.
– Дани, за мен е чест да си говоря с 13-годишен шампион! Кога за пръв път се качи на мотор?
– През 2017-а година, когато моите родители ми подариха един малък мотор за рождения ден.
– Какъв беше той?
– 50-кубиков, КТМ!
– Ти колко годишен беше тогава?
– На 8, тогава за пръв път се качих на мотор!
– А кога стана състезател?
– Пак на 8 години, няколко месеца по-късно.
– На коя писта за пръв път се състезава?
– На “Порой” в Поморие.
– Как се представи на първото състезание?
– О, не помня, честно казано това беше преди толкова много години! Състезанието беше преди 5 години! Не си спомням от тогава…
– Но съм сигурна, че помниш шума на моторите, впечатленията си от големите състезатели, моторите им.
– О, да! Помня всичко това! Беше ми много притеснено, но хубавото е, че веднага успях да си намеря приятели и така с тях, вместо да се мъчим заради притеснението от състезанието, успяхме много да се забавляваме и си прекарахме много весело.
– А от големите състезатели по мотокрос кой е твой фаворит, чий стил харесваш, кому подражаваш?
– От българските състезатели много харесвам Петър Петров! Той в момента кара на световно ниво и е много добър! А може ли да кажа и от чуждите?
– Разбира се!
– От чужденците много ми харесва Стефан Евертс! Той е 9 пъти, не, 10 пъти световен шампион!
– Пожелавам ти някой ден и твоето име да се свързва с 10-кратна световна шампионска титла, но преди това те чака дълъг път, трябва първо да завършиш училище! Къде учиш?
– Уча в спортното училище “Олимпиец” в гр. Перник.
– Как реагират съучениците ти, когато разберат, че отново си републикански шампион?
– Радват се много, винаги искрено ме поздравяват. Но може ли да ви кажа нещо?
– Да, разбира се.
– Ами тази година станах в моето спортно училище “Спортист на годината”!
– Поздравления! Едва шестокласник и вече спортист на годината сред всички класове на училището! Голяма чест, почит и признание за твоите спортни умения! Браво!
– Да, благодаря!.
– Как мина двуседмичната ти тренировка през януари във Валения, Испания? С какви впечатления се прибра оттам?
– Беше страхотно! Като цяло трасетата бяха много добре подготвени! Дано и в България вече караме по толкова добре обработени трасета на такова ниво! Там обаче имаше много по-бързи състезатели от мен. Е, имаше, разбира се, и по-бавни! Във Валенсия бяхме заедно с Венцислав Тошев, който също е от България. Ние двамата сме си конкуренция от много малки.
– Винаги ще има по-бързи, но винаги ще има и по-бавни от теб, но важното е, че ти си шампион на България в 65 кубика и винаги излизай зад граница на тренировки и състезания с гордо вдигната глава на шампион!
– Добре!
– Имал ли си опасни падания, които са те отказвали за кратко от спорта?
– Имал съм, но чак да са ме отказвали от спорта – не. Чупил съм си ръка и съм си късал влакната на рамото, ама ми мина.
– О, това са сериозни травми…
– Да, но не съм се замислял въобще да се отказвам!
– А родителите ти как реагират при контузии, особено майка ти? Жените се притесняваме много повече от такива беди.
– Ами да, мама беше притеснена и много разтревожена, но й трябваше време и като ми мина и на нея й мина.
– Кой от двамата ти родители те окуражава и нахъсва повече да вървиш напред?
– В началото на кариерата ми повече тате ме окуражаваше, но сега по равно и по много и двамата!
– Сигурна съм, че и двамата са много горди с теб, защото са родители на малък истински шампион!
– Дано! Дано!
– А момичета как реагират? Имаш ли си почитателки от 6-и клас?
– Еми да!
– А имаш ли си приятелка?
– Не.
– А трябва ли ти приятелка?
– Засега май още не.
– Какви са ти очакванията тази година? Какво искаш да постигнеш и какво искаш да сбъднеш в спортната си кариера?
– Еми ще дам всичко от себе си, за да стана шампион, защото все пак това ми е първа година, в която съм шампион в 65 кубика. А да ви кажа ли и за догодина?
– Разбира се!
– За догодина ще се борим за много по-високи и престижни състезания!
– Колкото и да се бориш, обещай винаги да се пазиш здрав!
– Обещавам!
– Кое до момента според твоята ценностна стълбица е най-високото ти постижение в спорта, на което най-много си се радвал?
– Най-много съм се радвал, когато бяхме през септември миналата година в Италия на “Мантова” на състезанието “Европейска купа на Ямаха”! Там станах втори! Това е моят връх!
– Браво! На какво те научи спортът?
– Научи ме да съм по-дисциплиниран и да съм по-работлив, и да не се отказвам толкова лесно.
– А с училището как си, имаш ли си любим предмет?
– Добре съм, любими са ми часовете по английски език!
– Кой предмет ти е най-труден в училище?
– Математиката.
– Един ден като пораснеш, какъв искаш да станеш?
– Искам като порасна да се захвана с работата на баща ми, която той е развил много добре и искам да стана най-добрият моторист!
– Пожелавам ти го сърце. А каква е работата на баща ти?
– Сервиз за коли.
– А за мотори?
– Без мотори.
– Ти обаче би могъл да разшириш бизнеса и да предлагаш сервиз и за коли, и за мотори?
– Да, но по принцип най-много искам да стана най-добрият моторист!
– По пътя, по който си тръгнал и качествата, които си изградил, със сигурност ще станеш най-добрият моторист!
– Дано!
– БФМ е като родител на всички състезатели. Какво би посъветвал ръководството на федерацията, за да се чувства всеки състезател, и малък, и голям добре по време на състезания?
– Бих пожелал на федерацията, ако може, преди състезанията да се подготвят по-добре трасетата и да се поливат поне по 5 минути между каранията трасетата.
– Кое е най-хубавото трасе в България?
– Севлиево е най-доброто трасе у нас.
– А през зимата къде тренирате у нас, има ли трасета?
– Има, но те са малко много по-далеч.
– Правиш ли някакви физически упражнения през зимата, за да поддържаш форма?
– Да, разбира се. Ходя на крос фит.
– Какви би казал на 5, 6 и 7-годишните момчета, които сега те първа започват да се занимават с мотоциклетен спорт?
– Бих ги посъветвал да не се отказват лесно, да си имат своите мечти и им пожелавам дано да им се сбъднат!
– А какви са твоите чисто детски мечти, извън спорта?
– Не знам.
– А за по-нов и най-нов айфон като всяко хлапе не си мечтаеш ли?
– Засега всичко, за което съм си мечтал, ми се сбъдва. Сега само искам да стана най-добрият моторист!
Източник: БФМ