Николай Павлов: Обещавам вече да не карам в насрещното на пистата!
Българската федерация по мотоциклетизъм започва представянето на своите състезатели от четирите дисциплини в рубриката си “Шампиони на две гуми”. Инициативата е част от предстоящата 100-годишнина на федерацията, която ще се чества през 2024 г.
Моля за вниманието ви, това е 7-годишният Николай Павлов – шампион на България в дисциплината “Мотокрос”, клас МХ 50. Ники е роден на 11 март 2014 г. Прякорът му в мотоциклетните среди е “Акулска стръв”! Заради крехката възраст на шампиона в интервюто се включва и майка му Валентина Павлова.
– Ники, ти си малък, а вече си шампион на България, а в кой клас учиш?
– Аз съм в първи клас и уча в 68-о училище, по цял ден съм на училище и съм уморен.
– Кой е най-любимият ти предмет?
– Математиката. И физическото, защото си играем на народна топка и на “Заек и лисица”. Лисици са двама души и пускат зайците да бягат, гонят ги и щом ги пипнат, зайците изгарят. Много е забавно.
– Кога за първи път видя мотор?
– Когато направих 5 години, мама и тати ми подариха мотор.
– Какъв?
– Китайче – 50 сс!
– Кога за пръв път отиде на състезание и къде?
– На пет и половина. Мамо, къде?
В.П.: На пистата в “Самуилово”.
– А имаш ли спомен как се представи тогава?
– Станах втори!
– Какво си спомняш от това състезание, беше ми много вълнуващо, запозна ли се с други деца, които също като теб карат мотори?
– Много беше вълнуващо, но аз познавах децата на състезанието от преди това, ние станахме приятели с тях от академията на “М6”.
В.П.: Позволете ми да се включа, за да дам яснота. Той се запозна с децата по време на двете академии, които бяха направени от “М6” – едната се проведе в Главиница, другата в Габрово. Академиите бяха достъпни за всяко желаещо да се включи дете . Сегашният ни треньор Мартин Тодоров, тогава все още не ни беше треньор, споделяше знания с децата. Той успя да организира деца с 50-кубикови мотори да се състезават в Самуилово през 2019 г., защото през последните 18 години това липсваше като дисциплина. И на първото състезание Ники финишира втори.
– Не, първи, мамо!
В.П:. Не, втори за купата! И после на всяко състезание печелеше купа! Тогава ние с баща му осъзнахме, че състезанията са не просто добре прекарано време, на което да се забавляваме, но и носят купи на сина ни.
– Ники, коя награда те накара да се почувстваш най-щастлив?
– Когато спечелих на състезанието в Сърбия! Бях най-най-горд!
В.П.: Състезанието се проведе в Глобаре миналата година и бе кръг от Източно-европейския шампионат.
-Как се представи Ники там?
В.П.: Той се представи повече от прекрасно! Цялата публика го аплодираше , защото придоби някакви супер сили и скачаше скокове, които бяха трудни за голяма част от по-големите батковци! Ники сякаш бе на своя собствен терен! Завърши първи и българският химн прозвуча в негова чест! Всички си поплакахме от гордост и вълнение! Гордостта беше неописуема, защото първите три места спечелиха наши български деца, но шампионът беше Ники! Буквално всички бяхме изтръпнали от гордост и от щастие!
– Вие сте майка, как реагирате на този адреналинов 100-процентов рисков спорт?
В.П.: Ами намерила съм решения, просто не гледам! Ние повечето майки не гледаме, много малко са майките, които са на трасето! Аз си имам моето суеверие, че ако гледам Ники, той ще падне. Затова не го гледам. И съм си го доказвала това няколко пъти. Отивам да погледна и той … падне, не сериозно, само полягане, затова не го гледам…
-Майчини сърца, свити от тревоги по време на състезание…
В.П.: Майките сме свити, гледаме към земята надолу, стараем се дори да не чуваме какво се случва на пистата! Това е масовото поведение на майките. Аз искам Ники да е здрав! Даже, за да не му се случи нещо, влизам с по-малкия му брат вътре в кемпера, с който пътуваме, веднага щом почне състезанието. Пускам силно музика, пея на бебето, за да не чувам какво обявяват!
– И кога разбирате как се е представил?
В.П.: Когато той се върне при мен в кемпера, от него научавам! Иначе не смея нищо да знам, докато се състезава, така го пазя от падания!
– Ники, баща ти е състезател в категория “Ендуро”, ти обаче си шампион в “Мотокрос”? Как се случи това?
– Ами след академиите ми хареса повече на писта и реших, че не ми се ходи с тати да карам в гората.
В.П.: Има една приказка за “Ендурото”, че това е най-скъпият начин да стигнеш до прекрасни места в гората, където иначе няма как да отидеш. Малко преди да купим мотор на Ники, баща му спечели трето място в “Ендуро” на състезание в Сопот. На първото състезание, на което Ники се яви, стана втори! Казах тогава на мъжа ми: “Ти след сума ти години трениране си трети в “Ендуро-то”, а детето от раз стана втори! Предлагам да инвестираме в по-талантливия! Истината е, че баща му е много отдаден на Ники. Ето през уикенда и двата дни ще ходят да карат в Благоевград. Всяка седмица сме ангажирани с Ники, баща му Ангел няма никакво време за себе си. Но според мен Ангел изживява своята мечта, преживявайки емоциите на сина ни. Ангел е на старта, той тича по трасето, помага, мие мотора. Ако не дай си Боже стане някаква авария, бащите първи стигат до децата и те отнасят целия стрес и напрежение.
– Значи бащите на малките състезатели са многофункционални?
В.П.: Има един лаф, бащата на детето в “Мотокрос-а” е баща, приятел, треньор, механик, мияч на машината, баща мечта! (бел. Ред. Смее се).
– Ники, откъде идва прякора ти в състезателните среди, който е “Стръв за акула”?
В.П.: Не, прякорът му не е стръв за акула, а акулска стръв!
– Майкъл Иванов (бел. ред. – 24 кратен шампион на България в дисциплините “Мотокрос” и “Супер мото”) ми го измисли, когато бяхме на едно състезание миналото лято в Гърция. Всеки ден карахме до обяд, а след това отивахме да си играем край морето. И аз един следобед влизам във водата, Майкъл ме погледна и ми каза, (бел.ред.- смее се с глас): Акулска стръв, какво правиш?
В.П.: Жегите в Гърция бяха непоносими и ние с баща му отказвахме да ходим на плаж. Майкъл го вземаше с него край морето и така се появи прякора, който Ники много си харесва! Но има още една случка, която допълнително затвърди този акулски прякор! Бяхме в Мегалополис, Гърция на световно за деца, на което Дани Цанков участваше, а Ники беше в публиката, защото ние съчетахме гостуването с морската ни лятна почивка. По време на тренировки всички стартират, Ники също, който обаче уморен след дългия път от България, познайте как стартира?
– Как?
В.П.: На обратно, в насрещното!
-Ужас! Това е изключително опасно!
В.П.: Какво говорите! Гърците всичките бяха изтръпнали от ужас! Срещу Ники, тоест той срещу 5-6 моториста на пистата успя да си финишира без инцидент! Баща му остаря с около 5-10 години,треньорът му също, но нашият си финишира без проблем в насрещното! И след този ужас прякорът, измислен му от Майкъл, вече се ползва от всеки моторист!
– Ники, от големите момчета, които са шампиони, кой кара най-добре?
– Майкъл! Той всичко прави добре!
В.П. Искам само да го издам, че много подражава на един друг батко от нашия отбор! Копираме стила му на каране, включително си опъваме чорапите като него, искаме като неговата шапка, правим като неговите тик-токове и този батко е кой?
– Дани Цанков (със свян – бел.ред.). Ние сме една зодия даже, но Дани е с 5 години по-голям от мен!
– Коя е вашата зодия?
– Шамандура, ние сме шамандурки ( бел.ред. – смее се звучно).
– Като пораснеш какъв искаш да станеш?
– Моторист! Най-добрият моторист!
– От световните мотористи кой ти е любимец?
– Тони Кайроли! Той е супер!
В.П.: А в Испания с кого се снима?
– Ооо, видях на живо на тренировките сегашния световен шампион Джефри Херлингс!
В.П.: Децата отидоха на тренировъчен двуседмичен лагер през януари т.г. под патронажа на БФМ в Испания и за огромен късмет на всички присъстващи там се срещнаха с редица звезди, от който най-ярката е тазгодишният световен шампион Джефри Херлингс!
– Спахме в един хотел с него! И всички деца се снимахме със световна звезда!.
В.П. Добре, че беше Петър Петров ( бел. ред. – шампион по “Мотокрос”) да им съдейства да си поискат автограф, защото децата се срамуваха толкова много, вълнението им беше неописуемо!
– Какво интересно правихте на този лагер?
– Тренирахме, ядохме и се забавлявахме.
– Вкусна ли е испанската храна?
– Само някоя.
– Не ти хареса ли?
– Ами не, аз съм си такъв, нищо не обичам да ям.
– Всеки шампион трябва да се храни разнообразно и да хапва всичко, за да порасне голям.
– Ама аз манджи с грозде не обичам да ям.
– Но за да си силен и здрав и да продължаваш да си шампион, трябва да си хапваш всичко! Обещай!
– Не, не, благодаря. Не мога да ви обещая това.
В.П.: Той е от онези злояди недохранени деца, дето всички постоянно му предлагат храна, само и само да хапне нещо.
– За какъв мотор си мечтаеш?
– “Ямаха”!
– Каква “Ямаха”?
– Най-добрата!
В. П.: Ники е част от клуба “Ямаха рейниг тиийм М6”, затова ви отговаря “Ямаха”, но досега се състезаваше и стана шампион с “Хускварна”.
– Ники, ти си вече шампион на България! Какво би казал на петгодишните, които тази година ще се запишат на състезания?
– Да са смели и да следват мечтите си и да се пазят.
В.П.: И да не тръгват на трасето на обратно!
– Да, то това и аз го обещавам повече да не го правя! Но за храненето нищо не обещавам.
В.П. И един съвет от мен към малките начинаещи – винаги да слагат екипировката, когато са на трасето. Ники дори и колелото си не кара без каска! Да се пазят, това е най-важното, което трябва винаги да спазват и най-малките, начинаещите, и големите състезатели!
– Запознах се преди дни с твоя треньор Мартин Тодоров? Той добър треньор ли е?
– Най-добрият!
– А слуша ли те?
-Да!
В.П. За да стане Ники шампион, дори и да е добър, няма това да се случи, ако няма добър треньор. Заслугата за шампионската титла на Ники изцяло се дължи на Мартин Тодоров!
– И не само, и на вас с тати, мамо!
В.П.: Да, защото Ники е само 7-годишен и ние постоянно го караме на състезания, тренировки и т.н. Но Мартин извади някакъв фокус от ръкава си и той направи Ники шампион! Защото в началото на годината Ники стартира с едно падане на тренировка и върна много назад, отиваше на състезание да си поиграе с дечицата и да се повози, но към края на годината показа резултати, които никой не очакваше и все печелеше. Но в Севлиево се случи инцидент – падна му седалката на пистата! Ники много се уплаши и завърши трети и с много рев се прибра в бокса. Двамата си поревахме, Ники беше отчаян, трябваше да кара прав. И тогава, за да го успокоя, му казах нещо: “Мамо, на второто каране ще отидеш и ще изпревариш другите с толкова време, че ще застанеш на финала и ще ги чакаш и ще стискаш палци кой да стане втори! И той наистина изпревари другите с повече от 20 секунди! Аз това състезание го гледах и наруших суеверието, просто защото Николай дръпна много напред и аз гледах другите две деца, които се бореха за второ и трето място.
– Ники, ти си късметлия с майка като твоята! Тя знае как да те мотивира и да извади най-доброто от теб!
-Ами така си е! Мама е страхотна! Точно така беше както ви го разказа!
В.П. Кажи, преди да се научиш да побеждаваш, какво трябва да се научиш?
– Да губя!
– Лесно е да си победител в живота, по-трудно е да се научиш да губиш. Но за в близко бъдеще те очакват предимно победи…
В.П. Тази година ще му донесе много нови неща, ще отиде на други състезания, ще срещне повече деца и имаме амбиции. С треньора му си имаме една заигравка по темата, защото е лесно да го направи шампион в 50 сс, но другото,трудното те първа предстои.
– Закачката сигурно е тайна?
– Аз ще ви кажа!
-Не, Ники, тайните не се казват!
– Добре.
В.П. Всички ще работим заедно и се надявам да сложим още една купа на тези полици (бел.ред- поглежда стените в стаята на Ники, които са украсени с полици с купи).
– Ники, когато видях стаята ти, се възхитих, че си едва 7-годишен и имаш толкова много купи! Колко са на брой?
– 25!
– Аз се почувствах горда от теб!
– Да, имам много купи и много нови приятели.
В.П. Да, така е. Децата са конкуренция на трасето, но в момента, в който свалят каските, те се поздравяват, защото винаги има един, който е първи и са приятели в игрите след това. Прекарват си времето в забавления, няма злоба, няма завист, няма конкуренция. Противници са само и единствено на трасето.
– Ники, пожелавам ти много нови приятели и една успешна спортна и безаварийна година с много нови купи в детската ти стая!
– Благодаря.
Източник: БФМ
